Експериментът е направен от пчелари, поставете питата с мед на прах директно навън или на закрито без никаква обработка. Около месец след като питата с меден прах, поставена на открито, е изложена на вятър и слънце, питата започва да плесенясва, но няма необичайно явление в прашеца. В крайна сметка червеите плесенясаха и изгниха, а прашецът се влоши едва когато стаята на гнездото беше разбита. Разваленият прашец става по-тъмен, а повърхността изсъхва и плесенясва.
Питата с меден прах, поставена на закрито, обаче започна да се разваля след половин година поради растежа на червеи за разплод и счупени гнезда. Ефективността на влошаване също е, че цветът става по-тъмен и след това мухълът расте. Опитах го и дори потъмнелия прашец има същия вкус и изглежда става за ядене. Разбира се, тези повърхностни явления не доказват непременно, че прашецът се е влошил, само тестването може да го докаже.
Следователно прашецът не е същото като храната за пчелите. Въпреки че пчелите просто обработват и варят прашец, въпреки че се смесват само определено количество храносмилателни ензими и мед, пропорцията е правилна и умна, което насърчава ферментацията на прашеца и разрушава стената и произвежда млечнокисели бактерии, така че прашецът, който лесно се разваля и трудно се смила и усвоява, става храна за пчели, която е лесна за смилане и усвояване, но не е лесна за разваляне. Това е магията на пчеларството и мъдростта на пчелите, която кара хората да се възхищават.
Пчеларите трябва да разберат, че прашецът, събран от пчелите, не може да се яде директно, само пчелната храна е храна за ларвите и младите пчели. Хранителната стойност на храната за пчелите е много по-висока от тази на прашеца. Пчеларите трябва да знаят как да използват храната за пчелите, съхранявана в питата, и да не я пилеят.
